Константин Величков. Избрано

Това издание отбелязва 160-ата годишнина от рождението на Константин Величков. Той е роден през 1855 година в Татар Пазарджик, в семейството на занаятчия. Баща му, Величко Петков-Кюркчията, е един от видните общественици в града, а майка му Мариола хаджи Стоянова активно участва в местното ученолюбиво дружество като касиер. Образованието си получава първо в училището в родния си град и по-късно във френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград между 1868 и 1874 г. След завършването си работи като учител по български и френски език, история и география в Татар Пазарджик (1874-1876), а също така е председател на читалище „Виделина“.

Константин Величков е член на революционния комитет и играе активна роля при подготовката за Априлското въстание през 1876 година. Арестуван и осъден на смърт, той успява да бъде освободен благодарение на намесата на европейска комисия, разследваща насилията след потушаването на въстанието. По време на този период работи известно време като писар в Българската екзархия.

По време на Руско-турската война (1877-1878) той служи като преводач за руските войници. След края на конфликта се връща обратно в Татар Пазарджик, където става председател на Окръжния административен съд (1879-1880). От 1879 до 1885 г. е народен представител от Народната партия в Източна Румелия. През учебната година 1880-1881 изучава право във Франция без да завърши образованието си там; междувременно изпълнява ролята директор по народното просвещение (1884-1885). През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество – днешната Българска академия на науките.

След Съединението през 1885 г., Константин Величков се премества към София. Организаторите зад проруския преврат от 1886 г., предлагат да стане министър на народното просвещение, но той отказва поста. Годините след това минават под знака преследвания срещу проруски политици и той прекарва временно извън страната - живее у Флоренция между 1887 и 1889 години с цел изучаване живопис; после преподава френски език и всеобща литература в гимназията ни Солун (1890–1891) преди пак да се върне служебно към Екзархията (1891–1894).