Паралакс

Славой Жижек описва „Паралакс“ като свое най-велико произведение и наистина, тази книга обхваща изцяло същността на това, което направи философската школа в Любляна толкова популярна – синтезът между немска класическа философия, лаканианска психоанализа и интереса към поп културата, включително киното и музиката. Читателите се потапят в истинско интелектуално пътуване. Кой би осмелил да възстанови диалектическия материализъм с цел да внесе повече хуманност в постмодерните политики? Затова „чистите политики“ от френски произход (като тези на Ален Бадиу, Жак Рансиер и Етиен Балибар) трябва да обръщат по-голямо внимание на икономическите аспекти, а Жижек ще демонстрира как точно става това. Неговият подход за реални съвременни марксисти включва комбинирането на концепцията за стока от марксизма с понятието objet petit a според Лакан.

Някои биха могли да сметнат, че Жижек прекалява със своите неочаквани сравнения и фантастични идеи. Предизвикателството е в рамките на една единствена книга да се анализират сцени от прелъстяване както в „Диво сърце“ на Дейвид Линч, така и в „Абсолвентът“, или пък да се разгледат философските системи относно сексуалността при Хегел спрямо Хайдегер; освен това той предлага интерпретации върху творби на Хенри Джеймс, Скот Фицджералд и Ивлин Уо. Нещо повече - той прави марксистки прочит дори върху агресивните похвати в порнофилмите и кантианските черти във филмите за зомбита! Това представлява оптическо изместване (паралакс), което със забележителна скорост насочва вниманието на читателя...