Независимите административни органи при парламентарното управление

Модерната парламентарна държава се отличава със сложен механизъм на разделение, взаимодействие и взаимно контролиране между трите основни власти. Целта на настоящото изследване е да акцентира върху някои спорни и проблематични аспекти, които досега не са били разглеждани в дълбочина в контекста на управлението в Република България. Държавното управление обикновено се възприема като функция на изпълнителната власт, ръководена от Министерския съвет, но ролята на Народното събрание при неговото осъществяване остава недостатъчно проучена.

Системата с изпълнителните органи, които Народното събрание установява, също не е била предмет на задълбочени анализи. Тези органи могат да бъдат формирани от парламента или комбинирано с други институции по силата на законова разпоредба (т.е. чрез акт на Народното събрание) и нямат ясно определено подчинение към Министерския съвет. Числото им постоянно расте, а Народното събрание все повече проявява тенденция да прехвърля компетенции от изпълнителната власт под контрола на Министерския съвет и да трансформира административните органи в независими структури.

В монографията особено внимание е отделено на статуса на Сметната палата, управителните тела на Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за публичен контрол над регистрираните одитори и Комисията за защита конкуренцията, както и Фискалния съвет сред други подобни организации.

Втората част разглежда принципите за управление администрацията във връзка със Закона за администрацията (ЗА), Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и европейските стандарти. Обсъждана е практиката как от Върховния административен съд (ВАС), така и от съдилищата в Европейския съюз.