Другата ръка

По краката на момичето имаше много малки, светли белези. Запитах се дали те покриват цялото й тяло, подобно на звездите и лунната светлина по роклята й? Това ми изглеждаше красиво и бих искал да ви убедя, че един белег не може да бъде грозен. Именно това ни внушават хората, които оставят следи върху нас. Но ние трябва да се обединим и да противостоим на тези убеждения. Нека научим как да виждаме красотата във всеки белег. Как ви звучи? Това ще остане наша тайна. Защото е важно да знаете – няма трайни следи от умиращ белег върху тялото; той символизира „Оцелях“.

Британският автор Крис Клийв успешно представя своя роман чрез два различни етнически гласа: Сара - млада англичанка и редакторка в списание, както и 16-годишната Пчеличка - бежанка от Нигерия, която е свидетел на жестоката гибел на своето село и сестра си Нкирука. Историите им се преплитат по удивителен начин около едно невинно пътуване. На плаж в Африка техните съдби се сблъскват бурно – всяка носеща тежестта на загуба, която определя бъдещето им.

Разказът започва две години след първата среща между тях и е представен през погледа на двете жени. Крис Клийв умело пренася читателя между мислите на Пчеличка и Сара – те са напълно различни личности, но също така близки една до друга. Способността му да придаде достоверност на историите им за мен определено е успешна.

Когато пристигнах в Центъра за временно подслоняване, получих кафяво одеяло и бяла пластмасова чаша чай. Още с първата глътка почувствах желание веднага да скоча обратно към кораба си и да се завърна у дома. Чайът беше вкусът от моя роден край: тръпчив, топъл and силен като спомени; вкусът му ме изпълваше с копнеж за разстоянията между мястото където съм сега και онова откъдето произлизам . Освен това този вкус изчезва – моментално губеше интензитета си още докато устните ми горят от чашата; исчезвал като плантации потопени в мъгла . Слушала съм ,че вашата страна консумира повече чай от всякакви други места ; колко ли ви натъжава всичко това , особено когато сте деца пропуснали майките си ?