Дон Жуан

Легендата за Дон Жуан има своите корени в далечно и неопределено време, когато хората предавали историите си устно, а смъртта била неотлъчно близка до живота.

Вероятно Дон Жуан е бил реална личност - свещеник на име Луис от Севиля, притежаващ книга за призоваване на дявола. Оттук историята започнала да се разпространява като развален телефон между хората. През XVII век монахът Тирсо де Молина решил да я запише и придаде морален урок, озаглавявайки я „Бурладор де Севилия“ („Севилският измамник“), където става дума за човек, който убива друг и попада в ада.

След този момент сюжетът добива значителна популярност и "модата" около Дон Жуан продължава над сто петдесет години. Възможността му да се отдели от неясния си произход го трансформира в блестяща и понякога комична приказка за симпатичен съблазнител без никакъв срам. Историята му намира израз в поезия и музика на множество езици.

В италианските театри привлекла толкова много зрители, че Голдони решава да постави нейна версия без включване на ходещи статуи или разцепвания на земята - той предпочитал реализъм. В комедийните постановки от жанра комедия дел арте персонажът на Дон Жуан често бил представян чрез пергамент с такова дълго съдържание, че обгръщал публиката; слугата му често изпълнявал ролята на цирков шут с имена като Фръцльо, Лепка или Празна кратуна.

Молиер във Франция научил за него и през 1665 г. написал собствена интерпретация подчертавайки недостатъците на благородниците от онова време чрез бурните действия на Дон Жуан.

Популярността му стигнала до операта - първата известна музикална драма по темата е италианска работа със заглавие „Наказаният безбожник“. При едно представление присъствала принцеса от Швеция, която останала недоволна - явно нямала афинитет към опери със сюжети относно смърт и насилие.