Борджиите

Ренесансът е в своя апогей, а папата играе ролята на могъщ държавник и арбитър между крале и императори. В този период Светият престол не е бил толкова корумпиран и изпълнен с разврат, колкото когато Родриго Борджия става папа под името Александър VI. Неговият незаконен син Чезаре Борджия израства до влиятелен военачалник, докато дъщеря му Лукреция се утвърдява като истинска принцеса на Ватикана. Тримата формират зловещо трио, което остава на папския престол в продължение на единадесет години, създавайки кощунствена пародия на Светата Троица. С помощта на отрови, кинжали и задкулисни интриги Борджиите натрупват значително богатство и власт, потапяйки се в разгул и кръвосмешение.

„Борджиите” представлява документална биография за известния род с кървав отпечатък върху световната история – далеч от фикцията на автора на „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”. Александър Дюма е един от първоначалните изследователи, които анализират историческите документи относно Борджиите. В тази творба той не следва обичайната си практика да използва историята само като фон за художествени произведения; вместо това проявява сериозност към фактите около фигури като папа Александър VI и неговите деца Чезаре и Лукреция Борджия. Историята сама по себе си е достатъчно завладяваща без нужда от допълнителна украса.

Ренесансът ражда не само велики художници като Леонардо да Винчи, Рафаел и Микеланджело, но също така войни сред разделена Италия - република след република - уязвима пред чужди нападения от френските монарси. Папството обаче стои над всичко; признанието от него носи власт и богатство за европейските владетели. Именно затова Светият престол привлича вниманието на семейството Борджия от Испания във Франция. Те дават трима папи: Каликст III (1455–1458), Александър VI (1492–1503) и Инокентий X (1644-1655).

Александър Дюма наред с множеството историци акцентира именно върху периода 1492-1507 г., времето между възкачването на Александър VI до смъртта на Чезаре Борджа. За тези 15 години те успяват да извлекат всевъзможни злодеяния - убийства както срещу неудобните кардинали или аристократи, така също срещу най-богатите лица с цел заграбване на техните имущества. Докато Александър VI демонстрира умение в управлението си , то Чезаре показва храброст както във войната така дори чрез отвличане за собствена наслада девойки или младежи.

Лукреция пък представя образа типична "фатална жена" през Ренесанса – любовница едновременно към баща си та братята си все пак служейки за инструмент при придобиването нов територии чрез многократно женене разтрогвания.

Небрежно тихо преминават живота си всички онези жертви засегнати амбициозността борбата помежду тримата – Александрoм, Чезарeм Lукрецией Borghia.
Сред методите им са например ключове намазани със смрадливотo вещество лежащi винаги там...