Владетелят

Мнозина днес определят„Владетелят“, може би най-извеестният труд на Николо Макиавели, като едно от първите произведения на политическата философия. Новото българско издание на „Владетелят“ е билингва – освен на български, текстът е представен и в оригинал на италиански език. Преводът от средновековен италиански е дело на Сава Славчев и е направен по последното критично издание на Джорджо Инглезе върху Николо Макиавели „De Principatibus“, издадено от Италианския исторически институт по средновековието в Рим през 1994 г. и публикувано от Einaudi, Torino през 1995 г., със заглавието „Il Principe“, а впоследстивие и от Newton Compton, Roma през 1998 г. в сборника „Niccol? Machiavelli Tutte le opere – storiche, politiche e letterarie“. Книгата съдържа и речник на италианските термини на съвременен италиански език, изготвен от Антонио Джузепе Балистрери – философ, специалист по политическа история. За настоящото издание на „Владетелят“ проф. Никола Георгиев е категоричен: „Това е преводът на ‘Владетелят’“.

„Владетелят“ (на италиански: Il Principe, издавана на български и като „Князът“ или „Принцът“) е най- известното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели.

Създадена през 1513 г., книгата е публикувана посмъртно през 1532 г. Авторът я посвещава на влиятелното флорентинско семейство Медичи, чието благоволение Макиавели по този начин се опитва да спечели.

Смята се за едно от първите — ако не и първото изобщо — произведения на политическата философия. В книгата с неприкрита яснота, граничеща с цинизъм, са анализирани механизмите на власт (завладяване, укрепване, задържане на властта и т.н.). Едно от главните действащи лица които са описани в книгата е Чезаре Борджия.

Интерпретацията на "Владетелят" води до появата на т.нар. макиавелизъм и антимакиавелизъм.

"Владетелят" отчасти се възприема като един от първите трудове на модерната философия, по- конкретно модерната политическа философия, в която ефикасната истина се смята за по- важна от който и да е абстрактен идеал. Трудът също така се намира в директен конфликт с доминиращите Католическа и схоластична доктрини относно начина, по който да се разглеждат политиката и етиката.