Владетелят

Много хора днес смятат „Владетелят“ — вероятно най-известният труд на Николо Макиавели, за едно от първите произведения в сферата на политическата философия. Новото българско издание е двуезично, тъй като текстът е предоставен както на български, така и в оригиналния италиански вариант. Преводът от средновековен италиански е извършен от Сава Славчев и се основава на последното критично издание на Джорджо Инглезе относно творчеството на Николо Макиавели, озаглавено „De Principatibus“, публикувано през 1994 г. от Италианския исторически институт по средновековието в Рим и след това разпространено от Einaudi в Торино през 1995 г., под заглавието „Il Principe“. Впоследствие книгата е включена и в сборника „Niccolò Machiavelli Tutte le opere – storiche, politiche e letterarie“, издаден от Newton Compton през 1998 г. Книгата също съдържа речник с термини на съвременен италиански език, разработен от Антонио Джузепе Балистрери — философ със специализация по политическа история. Професор Никола Георгиев коментира новото издание: "Това е преводът на ‘Владетелят’".

„Владетелят“ (на италиански: Il Principe), известна още у нас като „Князът“ или „Принцът“, представлява най-забележителното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели.

Създадена през 1513 година, книгата става публична посмъртно през 1532 година. Авторът я посвещава влиятелната флорентинска фамилия Медичи с надеждата да спечели тяхната благосклонност.

Тази работа се счита за една от първите — ако не и самата първа — публикации в областта на политическата философия. В текста открито са разгледани механизмите за придобиване и задържане на властта с явна яснота до граница цинизма; един от централните персонажи тук е Чезаре Борджия.

Интерпретацията му води до възхода на концепциите макиавелизъм и антимакиавелизъм.

„Владетелят“ често се приема за единствен по рода си труд в модерната политика; той акцентира върху важността на практическите истини пред абстрактните идеали. Освен това този труд противоречи директно доминиращите католически схоластични учения относно взаимовръзките между политика и морал.