Инспектор Агаин: Часова разлика

Преди около двадесет години съдбата ми поднесе среща с един изключително интересен човек. Запознахме се по време на полета от Виена до София, който траеше час и половина, и за това кратко време успяхме да установим поне десетина общи познати. Продължихме да се виждаме благодарение на тях. С времето той започна да споделя различни увлекателни случаи от своя опит като криминален инспектор. Не го правеше просто за забавление; избираше историите в зависимост от актуални теми и с тях подкрепяше своите виждания. Говореше спокойно, с леко приглушен тон, акцентирайки на най-същественото без ненужни детайли, а имената никога не бяха част от разказите му. Без съмнение имаше дарба за писане.

В действителност моят необичаен приятел никак не напомняше на стандартния образ на ченгето. Той мразеше оръжията, изпитваше отблъскване към насилието и беше крайно аполитичен. Цени дребните радости в живота – изгрева на слънцето, бутилка охладено бяло вино или добра пурета. Обожаваше всички жени. Почина внезапно в дъждовен ден; погребахме го скромно. Тогава реших да запиша неговите истории така, както ги помня - вероятно ще направя доста фактически грешки и моля читателя за разбиране!