1956 "...За да остане следа"

В този период един смел човек се разхождаше из улиците на Будапеща, като запечатваше моменти с камерата си. Между 23 октомври и 11 ноември 1956 година той оставя следи от една война, чистота, героизъм и страдание. След това тези спомени бяха затворени в дълбочините на душата му, превръщайки се в пустота. Над сто фотонегативи останаха скрити на таван през години на мизерия, а самият мъж почина. Когато свободата най-накрая се завърна - толкова щедра, че остави убийците ненаказани - вдовицата му предаде съкровището от снимки на Историческия институт. Тя постави само едно условие: имената им да не бъдат разкрити. "Защото те може да се върнат", каза тя и дълго гледаше в земята пред себе си.