Бавно

Съпругата ми Вера споделя: „На всеки петдесет минути по френските пътища умира човек. Погледни как карат – направо лудост! Тези същите хора проявяват толкова голямо благоразумие, когато става въпрос за обиране на старица пред очите им. Как може да не се страхуват, когато са зад волана?“ Какво бих могъл да ѝ кажа? Може би следното: мотоциклетистът, който е наклонил тялото си напред, е изцяло съсредоточен в настоящия момент; той сякаш е захванал малка част от времето, отделена и от миналото, и от бъдещето; откъснал се е от потока на времето; намира се извън него; с други думи, изпада в състояние на екстаз. В това състояние той забравя колко години има, семейството си и ежедневните си тревоги; затова не го е страх – защото страхът идва именно от мислите за бъдещето, а освободеният от него няма причина за притеснение.

Бързината представлява форма на екстаз, дарена ни чрез техническата революция. За разлика от мотоциклетиста, бегачът винаги остава свързан с телесността си и трябва да мисли за болките в краката си или дишането си; докато бяга, осъзнава своето тегло и възраст повече отвсякога. Но щом прехвърли контрола върху скоростта към машината – всичко се променя коренно. От този миг нататък собственото му тяло отпада като фактор и той преминава в сферата на нематериалната скорост – чиста скорост без цел сама по себе си - скорост като вид екстаз. Интересно единство: студената безличност на техниката срещу огнения порив на екстаза.