Другото тяло

Новият роман на сръбския автор Милорад Павич (роден 1929) с название "Другото тяло" (2006) е изключително многопластова творба. Както винаги, Павич разчита на активно участие от страна на читателя, предоставяйки му възможността сам да реши дали иска да преживее историята като любовна сага или като метафизически трилър за второто тяло на Иисус Христос. Някои критици го сравняват със славянски аналог на "Шифърът на Леонардо" от Дан Браун поради амбицията си да предложи нова интерпретация на значими моменти от Библията.

„Другото тяло” ще учуди почитателите на Павич с лек завой към по-традиционно повествование – то не представлява нито речник, нито кръстословица, нито пясъчни часовници или карти Таро, а просто един роман. Може дори да се определи и като автобиографичен роман. Въпреки че самият автор го счита за най-добрата си работа след „Хазарски речник”, описвайки го като „другото тяло” на тази книга и демонстрирайки високо самооценяване в ролята си писател, тук той за първи път разглежда своите страхове и комплекси относно писането, както и уязвимостта и нестабилността на литературата в съвременното общество без духовност.

Милорад Павич споделя: „Моите книги са подобни на шведска маса. Избираш каквото желаеш и колкото поискаш, независимо откъде започваш.”

Според "Пари Мач", той е първият писател от XXI век.
Както пише "Ню Йорк Таймс", неговата мисъл напомня начина ни на сънуване.
В "Тиемпо" от Мадрид подчертават значението му сред великите фигури в световната литература.
Антъни Бърджис отбелязва в “Обзървър”, Лондон че Павич стреми да превъздигне книгата до статута магически обект — нещо полуживо, което може да комуникира само със себе си и други произведения.

Според “Независимая газета” от Москва , Пaвич успява да надмине романовата традиция през XX век чрез различни подходи спрямо френските новаторски течения.