Легендата Прудкин

Легендата е легенда, защото притежава по-голяма устойчивост и дълговечност от всяко историческо доказателство. Историята, която ще ви представя, е именно такава легенда. Не е случайно, че в две изречения повтарям тези термини два пъти. Летните горещини през 1922 година бяха безпрецедентни за Цюрих. На една пейка под кестените близо до "Цюрих зее" седяха двама мъже на възраст - не просто случайни личности, а най-търсените фигури в комунистическа България. Единият от тях беше известният полицай Никола Гешев, преследван десетилетия наред както от държавната сигурност, така и от КГБ; другият с татуировка АМП на дясната китка бе авантюристът Антон Макарович Прудкин. Дълго време полицията в царска България смяташе абревиатурата за означаваща името му, но всъщност тя представляваше лозунг на анархистите изразен още в началото на века от княз Кропоткин: "Анархия мать порядок".

Двамата мъже тихо седяха един до друг, пушейки цигари от обща кутия "ЖИТАН", като понякога хвърляха чипс на лебедите плуващи спокойно край брега. Жегата беше толкова непосилна, че улиците почти опустяваха; ако се чуваше движение, то идваше само от автомобили с климатик. В тишината зад гърба им между кестените спря бронираният инкасо автомобил на "Норт Бренер Банк". Изведнъж три автомобила "Алфа Ромео Джулия спринт" се появиха и обградиха банкера; девет въоръжени бандити изскочиха навън.

Гешев и Прудкин наблюдаваха случващото се с невъзмутими лица - подобни сцени вече не ги впечатляваха. Нападателите започнаха да принуждават охраната да се предаде.
- Какво мислиш за това Антоан? - попита Гешев.
- Италианци - отвърна Прудкин хладнокровно. - Само тези глупаци не знаят колко кисело е гроздето тук.

В този момент полицията нахлу пред банката - рядкост било да видиш въоръжен полицай в Цюрих; но при извънредни ситуации добре оборудвани командоси винаги се появявали незабавно след като настъпела заплаха. За по-малко от тридесет секунди акцията приключи: трима нападатели загинаха на място, а останалите бягащи с качулки бяха натъпкани в специалния полицейски "ДОДЖ". След малко пристигна линейката и събра телата; площадът пред банката пак опустя.

- Аматьори - въздъхна Прудкин.- Ако ставаше дума за руски мафиоти щеше да бъде различно.
- Но не и тук - каза Гешев докато запалваше нова цигара.- Хайде Антоан да вървим! Топлината става непоносимо силна.
- В хотел „Савоя“ има климатик Никола.
След това двамата станаха от пейката и лениво продължиха по алеята между дърветата.

Това стана през август 1966 година , но всички събития свързани с тази легенда започват много по-рано.