Виена

Прозата на Антони Георгиев наподобява гоблен, изработен от мъж – съсредоточена като фотография и педантична в журналистическия си подход, но същевременно сякаш дистанцирана от самата себе си, наблюдаваща се отвън. В структурата на разказа е вплетено и самото му написване; обратната страна на гоблена представлява част от цялостната картина. Дори най-малките детайли са описани като улики в криминална загадка, чийто развой колебае между събитията и думите. Извършителят всъщност е неуловимата културна идентичност, която принадлежи както на едните, така и на другите. Антони Георгиев може да бъде сравнен с българския Пол Остър, въпреки че това не е точно вярно. Ако има нещо по-малко валидно за неговата проза от твърдението, че е българска, то определено е свързано с отражението на американските идеи на Остър. Просто гобленът се „изработва“ в чакалните на европейските летища – места толкова сходни помежду си, че дори това няма особено значение. Георги Лозанов