Дяволската дъскорезница кн.4; Поредица от злополучия

В определен момент от живота си - и то много скоро - може да започнете да четете книга и да установите, че първото изречение в някои произведения често разкрива каква е основната сюжетна линия. Например, ако една книга започне с „Имало едно време цяло семейство хитри катерички, заселило се в хралупата на едно дърво“, вероятно ще става въпрос за история с говорещи животни, които се забавляват с различни приключения. От друга страна, ако текстът започне със следното: „Емили седна и гледаше купчината палачинки с боровинково сладко, приготвени от майка й, но толкова притеснена за летния лагер не можеше дори да вкусва“, можем да очакваме весела история за момичета, които прекарват приятно времето си. А когато прочетем: „Гари подуши новата си бейзболна ръкавица и нетърпеливо чакаше най-добрия си приятел Лари,“ можем да предположим истории за активни момчета и техните спортни успехи. Ако обаче предпочитате шеги или трофеи, лесно можете да решите коя книга е подходяща за вас.

Но тази конкретна книга стартира със следното изречение: „Сираците Бодлер погледнаха през мръсния прозорец на влака към навъсеното небе над Граничната гора и се питаха дали животът им някога ще стане по-добър“. Това веднага подсказва, че историята ще бъде доста различна от тези на Гари или Емили или семейството хитри катерички. Причината е проста - Вайълет, Клаус и Съни Бодлер преминават през опити значително различаващи се от тези на повечето деца; те са изпълнени с бедствия и трагедии. Тези три деца нямат възможност дори за малки пакости поради постоянните злини около тях. Не са имали щастливи мигове след смъртта на родителите си в страшен пожар. Единственият "трофей", който биха могли евентуално да спечелят би бил свързан с техните страдания.

Разбираемо е колко несправедливо изглежда това предизвикателство пред Бодлерчетата; така протича тяхната история. И след като ви информирах относно началното изречение - „Сираците Бодлер погледнаха през мръсния прозорец на влака към навъсеното небе над Граничната гора...“ - ако искате да избегнете неприятности в сюжета , най-добре просто оставете тази книга.
Лемъни Сникет