Духът на айкидо

Основният въпрос пред нас е: Защо айкидо може да се нарече божествено стъпало и какво го отличава от другите известни "бойни изкуства"? Каква е причината айкидо, в сравнение с останалите воински дисциплини, да има потенциала да премине през прага на отминалата епоха към следващата?

Отговорът на тези запитвания е следният:
В основата на айкидо стои принципът на хармонията, който води до миротворчество в името на тази хармония. В айкидо не съществува място за агресивни инициативи или самоотбрана като цел сама по себе си. Прилагането на всяко движение тук служи като стъпка за оптимизация на цялостната траектория; няма грешни тенденции, а напротив - постоянна оптимизация. Дори и в най-неблагоприятните ситуации се правят опити за развитие в нова качествена посока. Противникът остава свободен да действа, докато максимално се използват неговите траектории с оглед разнообразяването на света около нас.

Точно както нашият небесен отец оставя всички активни траектории да се развиват върху неговата длан, внимателно ги направлявайки и облагородявайки там, където е необходимо за реализиране на Неговия божествен творчески план.

Очевидно от бойните изкуства ще остане само аспектът, който представлява истинското изкуство; всичко останало ще бъде преосмислено. Само историята ще ни интересува колко време това изкуство е било свързано с битките. Теми като самоотбрана и атака звучат остарели спрямо настоящия контекст – срещу кого ще се борим и с кого ще сравняваме?