А той, огромен любящ звяр, пронизан от лятото

Този величествен и обичащ звяр, пронизан от лятното слънце, съхранява спомени за древния начин на плуване в дълбокия си дъх. В изправената поза на акула, той използва мощното си зрение, което се усилва от топлината на близостта до морската пяна, оцветена с нюансите на небесната дъга. В паметта му оживяват свободните гмуркания сред коралите и продължителните разходки над бляскавите мрежи от розов планктон. Дори в този момент той размества водите около себе си с елегантността на своите плавници и неотстъпно следва блестящите скали, понякога различавайки контурите на женска фигура или звездовидни пукнатини по нейния полови орган.

Отдалеч в тази течна среда той нежно оформя косата ѝ или случайните извивки на тялото ѝ; следвайки я, е пленен от непознати посоки, които го отвеждат към далечината или го засмукват в бездната на океана – там където хладът предизвикателно го зове. Тогава у него нахлуват спомени за морски и небесни звезди, рибарски мрежи и анемонии; усеща щипките на омари и чувствителността на лангустови пипала; вижда гръбначни кости от риби, скелети на барбуни и мустачки от морски кончета – отблясъци като тези при златисти рибки. Цялото това опиянение поражда една все по-страстна ловна тръпка до главозамайване и загуба напоследък.

Сега огромният любящ звяр почива след жаждата си за движение; учестеното му дишане избутва пясъка под него и разпръсква частиците около устните му. И макар да е достигнал почти до мечтите си , зад затворените клепачи все още няма онова младо голо момиче , което радостно да танцува при неговото закъсняло завръщане .