Революция на изток: Един португалец в София

Винаги съм се стремял да виждам нещата не само в тяхната концептуална взаимовръзка, която е важна (освен ако я разглеждаме като върховна организация, която доминира и поглъща всичко, а следователно отменя всичко), а по-скоро да използвам икономическата терминология и непосредствените й образи на производител и потребител. Целта ми е да навляза в сферите, където идеите безмилостно се смесват с реалността на човешкия живот и борбата за ежедневното оцеляване. Именно там излизат наяве величието и упадъкът, същината и външният вид на човешкото поведение; славата на жеста, който остава незабелязан от счетоводството, както и топлата благодарност за простия факт че дишаш и успяваш да устоиш. Също така: ненаситността и най-вече страхът, който те подтиква към низки постъпки в опитите си да предотвратиш неговото властване над вещите и хората; ужасът от загубата и отсъствието - чувства, които предизвикват потене и разлагащи телесната материя докато изпразват душата. Защото именно това формира живота на хората днес - както е било някога, така ще бъде винаги напред; дори при най-добрите условия след осигуряване на оцеляването сме подвластни на властови игри свързани със сексa, парите или политическите манипулации. Тези игри достигат до крайности при тиранични режими с абсолютна власт - там едните полудяват от безмерие като присвояват божествена неприкосновеност, докато другите остават без защита дори във собственото си "аз" или в скритото пространство на душата си. Най-ниските мотиви у едните срещу отчаяната изобретателност у другите винаги са били теми от голям интерес за мен; но не защото възприемам краен подход (диктатурата сама по себе си представлява крайност) или момент когато единствено разрушението остава вариант - което подсказва че даже абсолютната власт има своят предел пред последния избор на индивида. Между тези крайности човек може да открие проявления отвъд всякакви трактати относно съществуването им.