Виделината

Тази книга е специално подбрана колекция от беседи, лекции и откъси, в които Учителя анализира и разширява темата за окултното понятие Виделина. От съхранените документи става ясно, че още в ранните текстове – като „Призвание към народа ми“, „Седем разговора с Духа Господен“, Протоколи от Годишната среща на Веригата, писма до учениците и други – това понятие играе ключова роля в обясненията и насоките за последователите. По-късно то се появява не само в беседите и лекциите на Школата, но също така във братските издания и списания, както и в спомените на ученици като Боян Боев, Георги Радев, Георги Томалевски, Милка Периклиева и особено много при Влад Пашов.

Съставителите на тази книга само загатват за един безкраен свят с неизследвани дълбини, който предстои да бъде подробно проучен.

Виделината е жизненото начало за душата по аналогия със светлината за тялото. Хранене­то, растежът и развитието на тялото са немислими без светлина. Подобно е положението с душата – нейният растеж и развитие не могат да се случат без Виделина. Както светлината идва от Слънцето, така Виделината произтича от Бога към душата ни. Светлината сама по себе си не е идентична със Слънцето; същото важи за Виделината спрямо Бога. Светлината ни напомня за Слънцето; видели­ната ни води към Бога.

Поздравление за Новогодишния празник 1914 г.
Извънредна беседа от 06 януари 1914 г.