По следите на древността в Българското просвещение

Изследването на текстовете, върху които насочихме вниманието си, дава основание да заключим, че при разглеждането на ключовите въпроси от епохата на Новото време, влиянието на Гръко-римската античност се проявява по различен начин в творбите на българските автори от края на XVIII до средата на XIX век. Античността – както елинистичната, така и латинската – играе роля в широкото идейно движение за Просвещение в Европа, което черпи вдъхновение от класическите образци с цел радикални промени. Това влияние естествено рефлектира и върху духовния живот в България през периода, когато тези идеи започват да се реализират у нас. Поради редица културно-исторически фактори носителите на просветителския дух в българското общество са обучавани предимно в гръцки училища и чрез гръцката литература; затова Гръцкото просвещение служи като връзка между Просветена Европа и българския народ. Освен това по същите причини гръцкият език и подходът към използване на античните примери имат основополагающа роля във българската духовна сфера.