ПРЕпреводът - теории и практики

Книгата разглежда концепцията за препревеждането като устойчиво и променливо явление в контекста на историята на литературния превод и културния обмен. В първата част авторът се опитва да систематизира изследванията по темата, като обсъжда важни въпроси, свързани с дефиницията на препревода, причините за създаването на нови версии на вече преведени текстове, както и езиковите и извънезиковите фактори, които оказват влияние върху избора на произведения за повторен превод. Разглеждат се интертекстуалните връзки между различните преводи на един оригинал. Тези теми са подкрепени с примери от международната практика по превод и конкретно от българския контекст, със специален акцент върху художествените произведения от немски език.

Във втората част е представен комплексен методологически модел за анализиране историята на перевода на определена литературна творба в приемащата култура. Моделът е приложен при сравнителното проучване на трите български версии на разказа „Преобразяването“ (Die Verwandlung) от Франц Кафка. Анализът обхваща широкия контекст относно световната и българската рецепция към автора, индивидуалните профили на тримата преводачи - Димитър Стоевски, Венцеслав Константинов и Любомир Илиев - както и значимите езикови и стилистични характеристики на текста. Освен това се изследват реакциите спрямо различните версии в публикации.

Книгата предлага задълбочено изследване насочено към социокултурните аспекти, властовите отношения, личностните влияния и езиковото измерение при препревода; тя е предназначена не само за специалисти в областта но също така привлича читатели с интерес към теми свързани с переводството, литературата и културното взаимодействие.