440 дни Ататюрк в България

На един студен ноемврийски ден през 1913 г., по време на есента, бъдещият първи президент на Турция Мустафа Кемал Ататюрк пристига в София. Тогава той е 32-годишен майор и заема поста военен аташе в България, където ще остане следващите 14 месеца.

Една от основните му задачи е да улесни сътрудничеството между българската и турската политика, като офицерът, израснал сред българи в Солун, се оказва най-подходящият човек за това предизвикателство.

Авторката Нахиде Дениз внимателно проучва периода на живота на Ататюрк в България чрез документи, научни изследвания и интервюта с експерти както от България, така и от Турция, включително роднини на важни личности от онова време.

Темите обхващат опити за атентати срещу него, докладите му до Генералния щаб на Турция, взаимодействието му със софийския елит и обикновени граждани. Важна част от разказа е търсенето на истината относно връзката му с дъ daughter of general Stiliyan Kovachev – Miti.

Накрая трябва да се отбележи колко впечатлен остава Ататюрк от развитието на България. Опитът там го вдъхновява при реализиране на неговата визия за модерна светска държава. Не случайно той запазва ценни спомени за времето прекарано у нас до края на живота си.