Даровете на Алкипа

„Даровете на Алкипа" (1956) представляват още едно философско завещание от великата Юрсенар, с което тя се стреми да успокои духа си и да преодолее чувството за мимолетност в живота чрез осъзнаването на вечността на красотата. Поезията е написана основно през 30-те години на 20-ти век, но включва и стихотворения от 20-те и някои от 50-те години. Има дори творби, които са създадени по-късно и добавени към второто издание от 1984 г. Важно е да се отбележи, че повечето произведения предшестват написването на прозаичните й шедьоври „Мемоарите на Адриан" и „Творение в черно" („Парадокс", 1994).

Книгата не е била замислена като единен поетичен сборник; тя е компилирана и оформена през поне три десетилетия от живота на Юрсенар. Тя очевидно съдържа недостатъци, които не са намерили своя израз в прозата.

Този труд предлага интересен и важен поглед върху останалите й произведения, тъй като потвърджава нейния интерес към хуманизма и традицията, както и взаимодействието между митологията и литературата, а също така взаимното проникване между културата и живота.