Нагоре по реката назад

В настоящата си книга Пламен Антов предлага изключително наситено и концентрирано повествование, което се проявява както в избора на теми и перспективи, така и в завладяващия ритъм. Под повърхността се крият повторения, които по симфоничен начин обединяват отделните разкази в едно цяло. Началото с пътеписен характер е представено не толкова чрез пространство, а повече през времето.

Особена стойност носи диалогичният аспект на различните истории, който незабелязано въвлича читателя в увлекателно приключение по менталните карти на мисълта. – Борис Минков