Кога престанахме да разбираме света

Бенхамин Лабатут е чилийски автор, който може да бъде считан за едно от основните литературни открития на последното десетилетие. В рамките на само няколко години той успява да се утвърди сред стоте най-влиятелни прозаици на XXI век и да създаде нова форма на роман, в която разглежда тревожни и ужасяващи теми, без ясна граница между реалност и измислица. Той разкрива опасностите от напредъка, необратимостта на историята и удивителната способност на човечеството да оцелее.

Лабатут проявява дълбок интерес към гениалността; героите в неговото творчество са действително съществували личности. Сред тях са Фриц Хабер, Александър Гротендик, Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер – велики умове, чиито усилия за разрешаване на сложните въпроси относно живота ни увлекателно следим. Често тези учени изпадат в самота и лудост; те имат прозрения – част от които подобряват нашето съществуване, а други предизвикват неописуеми страдания. Разделението между доброто и злото никога не е ясно определено. Карл Шварцшилд разработва теорията за черните дупки направо от окопите по време на Първата световна война, но впоследствие губи разума си. Фриц Хабер изобретява азотните торове, които спасяват милиони хора от гладна смърт, а след това работи върху химическо оръжие с опустошителни последствия за много други животи.