Българската литература през XXI век (2000 – 2022). Част 2

След пет години труд и стотици прочетени книги, мога уверено да заявя едно: през последните 25 години българската литература е станала по-разнообразна от всякога. Не може точно да се определи до каква степен това разнообразие произтича от вътрешното развитие на литературния процес или е отражение на глобалните тенденции. Интересното в случая е именно невъзможността да се направи ясна граница между "вътрешното" и "външното", между местното и чуждото. Броят на новите произведения от български автори значително нарасна, а всяка книга стреми да бъде уникална и оригинална. Това разрастване на литературни стилове ми напомня за Вавилонското стълпотворение – ситуацията, при която не можем да комуникираме на всички езици едновременно. Наистина, какво би се случило, ако всеки пише само за себе си? Вероятно броят на писателите ще достигне този на читателите. Не е изненада, че критиката остава без място.

В края на втория том натрупах множество въпроси, които останаха без отговор относно това какво ще представлява литературата в края на нашия век. Тъй като нямам решения за тях, се постарах да събера максимално количество информация с цел помощ при написването на бъдещата литературна история. Както всяка друга история обаче, тя вероятно ще бъде оформена от победителите – но никога досега литераторите не са били смятани за победители.