Славянската православна цивилизация

В конфликта между България и Византия, войната с оръжие е съпроводена от борба за символи и права, особено за защитата от Бог Слово. Това развитие се проследява хронологично по време на управлението на династията Асеневци.

След победата на Византия в Голямата война срещу възстановеното българско царство след обсадата на Търново на 3 май 1190 г., която съвпада с празника Възнесение на Словото, престолният град под управлението на цар Иван Асен І получава почетното название „богоспасния и богохраним Царевград Търнов“. Този град става домът на Великия цар, чийто земен представител е „великият цар на българите“.

Победата на великия цар Иван Асен ІІ при Клокотница през 1230 г. води до провъзгласяването през 1235 г. на Великата църква за Великатa патриаршия в Царевград Търнов. Тази институция е обявена за Майка на Църквите и използва свещения словянски език – дар от Бог Слово към „словяните рекше българи“, които са определени като „първи по род“ или „първородни“ в Деня onТворението - 25 март, според учението, развито от преславските догматици относно Бога Слово чрез св. Атанасий Александрийски.