Смъртта на времето или 300 грама минало

Книгата „Смъртта на времето“ представлява поетичен творчески проект с музикален език. Читателят, докато я чете, получава усещането за звуци, напомнящи тези от произведенията на Рамо, Люли, Телеман и Пърсел. Тази творба е смесица от сънливи моменти, спомени и мечти, които се намират в приказното небе – мястото, където поетите и мечтателите заминават след смъртта си. В едно изречение можем да обобщим темата й като тъга по изгубения рай и вечния стремеж към завръщане. Издателите отбелязват, че носталгията е друга форма на това поетично произведение, което утвърдително представя красотата, добротата и безкрайността в контекста на безсмъртното време.

Роза Николова заявява: „Не вярвам в линейната концепция за времето... Всъщност смъртта на времето означава безсмъртие – Вечността“. Не случайно книгата започва с цитат от Откровението (10:6): „И Ангелът се закле в живия Бог, че няма да има повече време“.

Визуалните изображения в книгата са дело на художничката Диляна Николова; те комбинират фантазия с реалност и предават както тъжни моменти така и хумористични ситуации - баланс между логичното и абсурдното.

Роза Николова е родена в София и е завършила ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. За театралните си проекти тя е удостоена с награди от международни форуми през четири континента. Книга "Смъртта на времето" представлява второ произведение за нея - своеобразно продължение на първата й книга "Когато времето беше безсмртно". И двете книги имат автобиографичен аспект и са структурирани чрез малки фрагменти под формата на театрална постановка със седем действия плюс епилог и две интермедии.