Последното име на бъдещето

Йоха, инженер по тунели от Йена в Източна Германия, цял живот носи у себе си чувство за празнота, което постоянно се опитва да запълни. За Ирис обаче тази празнота е свещеност и изисква достатъчно пространство. Въпреки различията помежду им, Йоха се влюбва в Ирис и вече не вижда празнотата като нещо толкова страшно.

Животът на инженера претърпява значителна промяна, когато е назначен да работи по нов тунел в забравено място в южната част на Босна и Херцеговина. Останал сам далеч от любимата си, той трябва да се адаптира към нетрадиционния стил на работа на местните жители, нахалството на главния надзорник, привлекателната млада жена, която му говори, както и странния старец, който упорито желае да го обучава по сърбохърватски.

Тази история разглежда темите за телесността, самотата и пътуванията; живота такъв какъвто е - реален или въображаем - успехите ни и спомените които желаем да запазим. Тя разказва за най-дълбокия мрак и светлината в края на тунела; също така показва как всичко необичайно успява навреме да намери своето място.