Тъй рече Заратустра (твърда корица)

"Книга за всички и никого.

Когато Заратустра достигна тридесетата си година, той напусна родната си страна и езерото там, отправяйки се към планината. В този нов свят той открива радост в своята същност и самота, като така прекарва десет години без умора от това. Но накрая сърцето му се променя – един ден рано сутринта става, изправя се пред слънцето и му казва:
– О, велико светило! Какво би било твоето щастие, ако нямаше хората, на които осветяваш!"

Из книгата

"Великите творби притежават собствен живот, който авторът не може да измери или предвиди. Те знаят повече от него самия. Сами развиват идеи - стигат до далечни хоризонти, недостижими за автора. Променят хората и обстоятелствата по начини, които той не е желал дори в най-дълбоките кътчета на духа си."
Хайнрих Ман

"Размахвайки тирса с ентусиазъм, той възхваляваше мощния и красив живот с неговия аморален триумф и го защитаваше срещу всяко потискащо влияние на духа; но едновременно с това никой друг не е ценял страданието толкова високо..."
Томас Ман