Колонията

Леа потърси в чантата си и извади книга. На корицата имаше пречупен кръст, а с големи червени букви беше написано „Моята борба. От Адолф Крюге“.

„Фюрерът ме изпрати до вратата, здраво ми стисна ръката и погледна право в очите ми. Никога няма да забравя думите, с които се сбогува:

– Другарю Крюге, Германия има доверие във вас и разчита на вашата сила, смелост и самоотверженост. Вие ще водите първата от дванайсет подобни експедиции. Германският народ не само ще управлява света, но и ще го контролира напълно. Гордият арийски род ще обитава тундрата и тайгата, ще завладява върховете на Хималаите, джунглите на Амазонка и ледовете на Аляска; дори дълбините на океана няма да са му чужди. Успех за вас, другарю Крюге!“

Леа бавно затвори книгата и замълча дълбоко замислена. След това той се събуди от шока си и започна бурно да протестира:

– Може би планът им не е успял? Избухнала е война, а никой не се е интересувал от това! Колониите може да са загинали или хората там просто да са избягали... Няма ли логика?

– Вероятно си прав скъпи – отвърна тя спокойно – Но все пак…