Българските контрареволюции и краят на идеологиите

Контрареволюциите основно създават нови пейзажи. В тяхната ширина се разпадат и променят акцентите, които формират динамиката на революцията. Травматичните граници, изсечени от времето на революции върху българската културна територия, започват да се размазват и загубват своята идентичност. Идеите за революция, които са претендирали за универсалност, стават специфични и се адаптират към българските представи за неписани морални норми. Изоставени в хаоса на пространството, те губят своето значение и постепенно се превръщат в банални символи на миналото. Вместо да бъдат разрушавани или унищожавани, те просто остават забравени и безсмислени.

Контрареволюциите представляват компромис между централното и периферното, глобалното и локалното, както и между предреволюционния опит и постреволюционните перспективи. Този компромис е едновременно незадоволителен и удовлетворяващ различните страни участнички. Затова контрареволюционният пейзаж е разнообразен по форма, но не притежава естетическа завършеност. В него могат да бъдат открити следи от мъртви времена наред с революционни редове и бъдещи постреволюционни визии.