Изповед (твърда корица)

Лев Толстой, роден в семейство на благородници и осиротял рано, участва в Кримската война и постига невероятни успехи като писател с произведенията „Война и мир“ и „Ана Каренина“, както и с множество други текстове. Въпреки това, на 51 години той преживява дълбок духовен срив.

По време на този период известният руски автор се оглежда назад към своя живот, който определя като „безсмислено зло“.

В книгата си „Изповед“ Толстой описва своето вътрешно преосмисляне, което води до отказ от предишните му ценности. Това есе представя за пръв път основите на новия светоглед на Толстой, които ще бъдат повтаряни през следващите десетилетия. То дава възможност на читателите да навлязат в объркания свят на един от великите умове в историята и същевременно да излязат от него преобразени и готови за ново начало.

„Преживях така около две години, през които у мен настъпи промяна, която беше подготвена дълго време и чиито корени винаги са били у мен. Станах свидетел как животът сред нашия кръг – богаташи и учени – не само ми стана неприятен, но загуби всякакво значение. Всичките ни действия, разсъждения; науката и изкуствата започнаха да изглеждат като детски капризи. Разбрах невъзможността да намерим смисъл там. Докато работещият народ със своето творчество ми се видеше единственото истинско нещо. И осъзнах, че смисълът придаван на живота е самата истина; аз го приех.“