Дръвче зад прозореца

Милка Стоянова е един от най-нежните поетични гласове не само в Бургас, а и в цяла България. Нейните стихотворения предизвикват лека меланхолия и усещане за носталгия и тъга, които обаче не натоварват душата, а ни карат да се усмихнем с нежна спомена за миналото. Тази поезия представя меланхолията не като физическо явление, а като метафизично изживяване – истинска поетична метафизика.

Според Митко Новков, целта му е да провокира читателя. Чрез своето въображение, чувствителност и познания в поезията той трябва да интерпретира стихотворението и дори самостоятелно да го допълва. То остава открито за различни интерпретации, но също така завършено – затворено - представлявайки чувствено приключение и послание. В него материалният свят присъства под преобразен вид, ставайки неделима част от уникалността на човешкия опит...

Това казва проф. Сава Василев.