С подскоците на скакалеца

Атанас Свиленов изтъква, че книгите „Село" (1975) и „Памет" (1979) утвърдили Марин Георгиев като значимо дарование в младата поезия. В момента той е утвърден литератор с добро име, от когото можем да прочетем интересни критически статии, рецензии, както и публицистични текстове с актуални проблеми и стихотворения за деца.

Ивайло Петров споделя: „Четох твоята дълбока и интелигентна интерпретация на Илия Волен, която би могла да завиди на всеки уважаван критик. Ти не просто анализираш неговото творчество; ти го разкриваш пред мен, понеже не съм срещал много критически мнения за него.”

Тончо Жечев отбелязва: „Марин Георгиев е постигнал уникален поглед върху класическите произведения и предлага свои интерпретации на важни фигури от българската литературна история и съвременност. Той е преоткрил творчеството на множество автори по иновативен начин. Интерпретацията му на прозата на Илия Волен представлява забележително постижение в съвременната критика; новаторски е подходът му към поезията на Никола Ракитин, а личният портрет на Яворовото творчество е успешен.”

Светлозар Игоров коментира: „Въпреки че Марин Георгиев притежава силна литературна и критическа култура – успешно комбинирайки своята естествена лирическа дарба с научени познания – той се отличава отлично в ролята си като критик и публицист.”

Литературният критик Петер Юхас заявява: „Много ми допада фактът, че в 'Крах на митологията' показваш симпатии към архаична поетика, далеч от новите постмодернистки стандарти. Литературните портрети (като тези на П.К. Яворов, Н.В. Ракитин, Д.Дебелянов и др.) свидетелстват какви светила си следвал до достигането до твоето художествено виждане.”