Монашеството и българската историопис от XVIII век

Съставителите на този сборник са Надежда Александрова, Маргарет Димитрова, Димитър Пеев, Петко Петков и Десислава Узунова. Този том включва изследвания относно периода и личността на отец Паисий Хилендарски, разглеждани както в контекста на монашеството и българската историография от XVIII век, така и през по-късните години при усвояването на историческата перспектива от автори живели през XIX и XX век. За тях делото на отец Паисий предоставя нови възможности за интерпретация и преосмисляне.

В сборника се съдържат статии, които произлизат от доклади представени и обсъждани по време на научната конференция "Монашеството и българската историопис от XVIII век: извори, употреби, интерпретации", проведена между 15-16 септември 2022 година в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Събитието е организирано съвместно с Зографския манастир в Света Гора. Основна цел на конференцията бе да бъдат разгледани различни тълкувания на „История славянобългарска“ в научния дискурс от края на XIX до XXI век. Конференцията стартира с доклад от йеромонах Атанасий Зографски, който предложи еклисиологичен подход към творбата чрез призмата на монашеската психология и християнското разбиране за човешката история.

Други презентации разгледаха етноцентрични или ненационалистични стратегии за интерпретация; анализираха идеите изложени от отец Паисий във връзка с основните философски и религиозни движения през XVIII век в Европа, особено Балканите; отделиха внимание върху различните езикови слоеве присъстващи в „История славянобългарска“; а също така представиха резултати от новаторски изследвания свързани със следовниците му – гледайки ги откъм идейна литературана , интертекстуална та им аспекта.