История на Византийската империя. Период VI. Комнините (1057–1185). Период VII. Разпадане на империята (1185–1204)

Кървавият XI век е период, в който Византийската империя започва да се разпада. Този процес стартира с падането на България под византийско владичество по времето на Василий II, известен като Българоубиец, и е свързан с династията Комнини, която предоставя редица забележителни императори и незабравими исторически сведения от Ана Комнина.

Сред значимите събития, описани със завидно майсторство и задълбочени познания от акад. Фьодор Успенски в предпоследния IV том на неговата „История на Византийската империя“, са: появата на авантюриста Робер Гискар и действията на неговите наследници; катастрофалният конфликт между Римокатолическата и Православната църква и безуспешните опити за обединение; борба за влияние между Изтока и Запада; началото на сръбската държавност; ключовата роля на Унгария през този исторически период; настъпленията и агресивното нашествие на тюрко-татарските племена край границите на Византия, както и утвърдването на селджукските турци над останалите мюсюлмански народи преди турското завоевание; четирите Кръстоносни похода, довели до превземането на Константинопол; началото на освободителното движение водено от братята Петър и Асен, което довело до възстановяването на Втората българска държава; кратката история за единствения български император Калоян.

Тези години са изпълнени с насилие, смърт, дворцови интриги и преврати. Те включват династични бракове και характеризират упадъкът в морала сред духовенството及影響力的衰退。Успенският труд не само че надхвърля рамките na чисто научно изследване – той предлага живописно повествование за често пренебрегваните съдби nа народи c държави които правят настоящето ни трудно разбираемо без тяхната история.