Веда Словена

"ВЕДА СЛОВЕНА, Обредни песни от древността, съхранени и предавани устно от българските помаци в Македония и Родопите.

Този сборник е събран и публикуван от Стефан Ил. Веркович.

Преводът на руски текстове е дело на д-р Николай Иванов Колев.

Издаден е с даренията на руски поддръжници на науката, в Санкт Петербург през 1881 година.

Какво значи Веда Словена? На санскрит "веда" означава знание. Следователно, Веда Словена се превежда като Знание на словените. Както самият Веркович споменава, това е колекция от обредни песни от езически времена, запазени и предадени устно от Македонско-Родопските български помаци. При насилственото ислямизиране на този сегмент от българския народ те успяват да задържат относителна независимост по време на турското робство и благодарение на това песните са оцелели до наши дни въпреки исляма. Този забележителен българин е събрал националното богатство съдържащо 15 000 стиха при полусляпост и разклатено здраве, както той сам посочва. Песните са записвани от приятеля му Гологанов, а корекциите били направени с помощта на Рус.

Книгата излиза едновременно в Белград и Петербург благодарение основно на даренията дадени главно от 174 руски аристократи начело със семейството императорско семейство, възлизащи общо на 5672 златни рубли - значителна сума за времето си. На края й има списък с имената на дарителите; сред тях откриваме фамилии известни ни покрай войната за освобождение или познати от произведението "Война и мир" написано от Толстой – доказателства за осъзнатото значение тази книга има за славянството и особенността у българската култура сред руската интелигенция. Нека накратко разгледаме удивителната информация която тези 146 песни носи след хилядолетия.

На първо място песните разказват как българският народ мигрира към Дунавска земя произхождайки географски район с топъл климат където жънат две реколти годишно - наречена Крайна земя. Процесът по преселване траял три години чрез море и суша; трудностите свързани с адаптацията към новия регион със сурови зимни условия многократно присъстват в текста като преодоляване срещу огромна пречка. Причината за изселването били войните които споменават частично някои песни; във Новата земя се водили битки нуждими за окончателното заселване там. Но коя ли всъщност е тази Крайна земя? Отговор дават старинните богове възпети нееднократно в песните: Вишну , Шива (с празника Сурвак ден) та Брама познат още като Браха! Те представляват святата троица в Хиндустан - което предоставя интересящо потвърждение относно тезисите изложени вече напредваният Раковски че нашият език има санскритски корени , подобие важности касае предхристиянските традиции."