Само тази България

„...Постоянно ми се струва, че усещам народната душа - сякаш я държа в ръцете си и я топля. Да, точно така! Топля я! Може би не бих могла сама... Но какво ще стане, ако сме ЗАЕДНО? Както моите предци от тракийския род Чавдарово-Няголов... Те поглеждали към Сакар, когато камбаната звънне или сватбарската гайда запее - никога не започвали сватбата без да дойде Войводата Големият Жеко, мой далечен прапрапрадядо. Именно той ги е научил на това - Празникът е истински само когато всички са заедно. И той слизал при младоженците с дарове, а всяка булка специално подготвяла ризата си за него в чеиза – от осем платна вместо четири, както било по традиция; защото Войводата бил важен човек и не можел да носи обикновена риза… Хорото се люшкало и гайдите звучали… Нямали страх – Войводата е с тях, те са единни!
...Тази книга представлява моята дълго потискана въздишка, читателю. Горчиви са тези 87 избрани и нови песни; няма в тях весело настроение нито патетични маршове. Ритъмът им е бавен и тъжен – като мълчаливото мъжко хоро или женската ръченица играна около огъня с икона пред себе си… Като звука на българските църковни камбани – ако те не „ударят” в сърцето ти, значи изобщо не си ги чул..”

- откъс от предговора