Преживяно

Историята представлява настоящето, а събитията от момента се трансформират в история веднага след тяхното настъпване. Въпреки това, какво точно ще бъде запомнено и включено в историческия разказ на идните поколения остава само за предположение. Това е въпрос на избори, интерпретации и политически нагласи... Споровете относно научния статус на историята не са случайни. Нима тя не е просто колекция от различни версии за миналото, позволяваща на всеки да избере тази, която му допада или резонира с неговите знания и убеждения? Сега ставаме свидетели на пренаписването и изменението на националната ни историческа наредба, което значително се различава от каноничния подход, по който бяхме обучавани ние (и не само) предишни поколения.

Историческият разказ отразява актуалната реалност - може би най-точно казано - извънвременната природа на своето пресъздаване; той показва етапа в развитието на обществото ни, неговата култура и реакциите свързани с националната идентичност. Конструирането и четенето на обединяващ национален исторически разказ остават необходимост и повторна задача пред българското общество.

Текстовете в първата част на книгата са посветени важни български творци; имената им често са били игнорирани или забравяни след 1944 година. Владимир Василев – основателят на списание „Златорог“, символизира тъжния период в нашата история. За него и приятеля му П.К. Яворов започвам с един от текстовете си сред подбраните няколко. Освен това пиша за Николай Лилиев – дългогодишният съредактор във списанието през целия му живот.

Втората част съдържа лични спомени от моя опит - добри моменти както лоши - свързани със страната България, където не съм избрала да бъда родена; нейното минало е вплетено в моя собствен път такаъв какъвто е...

Надежда Александрова

Надежда Александрова работи като литературен историк и изследовател фокусирал вниманието си върху творчеството Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Малчо Николов между други видни личности от началото до средата XX век. Тя е била уредник в Националния музей по литература до 1995 г., когато става директор там до 1992-1995 г., после ръководител Столична библиотека между 1995-1998 г.. От 1998 година преподава нова българистика към Нов български университет а през 2000-та година става архивист специализиран към библиотеката там. В партньорство с Елка Константинова редактира двутомно издание с произведенията Димчо Дебелянов (1983/1987), том преводи освен юбилейно издание за Николай Лилиев плюс публикации касаещи личния му архив . Надежда Александрова стои зад документална експозиция посветена музея организирана около живота На Димчо Дебелянов находящ се Копривщица."