Пасторалното в културата на Бел епок

Въпреки значителния интерес на научната общност към пасторала и културата на Бел епок, в българската литературна наука все още липсват задълбочени изследвания по тези въпроси. Настоящата монография акцентира върху новите и оригинални проявления на пасторалното в контекста на сложното културно явление, наречено Бел епок, както и върху духа и уникалната менталност от този период. Пасторалът се разглежда не просто като система от литературни жанрове, а като метамодел, чиято роля и интерпретации са проучени не само в сферата на елитарното изкуство, но също така и в рамките на културната индустрия. Изследвани са динамичните взаимодействия между авангардизъм/кич и елитарно/комерсиално - аспекти особено характерни за модерността. Анализът се основава на обширен материал от артефакти, датиращи от Античността до началото на ХХ век. Монографията представя разнообразието от присъствия на пасторалното в литературата, живописта, музиката, балета както и социалните практики в ежедневието.