Записките на червея Смолински

Няма по-добър начин да се определи идентичността на хората от това, което ги изкарва на улицата и предизвиква у тях гняв до степен на бунт.

Известният полски автор Пьотър Смолински е поканен в Прищина, столицата на Косово, за събитие с негово участие. Вътрешно той все още носи травмата от преживяна драма в младостта си, която оказала влияние върху живота му.

Неочаквано писателят започва интимна връзка с журналистката, организирала посещението му в Косово. Тя първоначално пишела за политика, но сега получава сериозни заплахи за безопасността си...

Азем Делиу (1996) е млад косовски писател, който вече печели признание и извън пределите на страната си. Френските медии го описват като „голям писател от малка страна“ и „нова звезда в европейската литература“. Албанските и международните критици го сравняват с именитости като Кадаре, Достоевски и Оруел.

Романът „Записки на Червея Смолински“ е номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз през 2020 година.

Делиу вярва, че свободата не произвежда изкуство; вместо това именно изкуството води до свобода. Прозата му не само че е четивна, а се отличава и със своя афористичност. Ето няколко примера от романа:

… как целият свят осъжда Хитлер, докато паралелно повтаря неговите действия. Разбира се, никой няма намерение да унищожава цели народи; обаче всяка националистическа пропаганда достига до ниво безчовечност. Същите индивиди, които хулят Хитлер, аплодисментират националистическите лидери.

Друг интересен аспект при националистическите и религиозните идеологии: те винаги са готови да убият някого под претекст да убедят другите колко миролюбиви са всъщност.

Когато хората приемат сериозно обвиненията срещу теб относно големи недостатъци - особено морални - най-доброто решение е ти самият да не им отдаваш значение. Защото ако решиш да се оправдаеш , последствията могат да бъдат много неприятни.

В период на отказване правиш всичко възможно фактът противоречащ на твоето виждане да остане незабелязан пред очите ти. Имаш силна нужда просто да го отхвърлиш.

Трудното положение идва когато постоянно усещаш заплаха отвсякъде; ставаш параноиден и постепенно започваш да вярваш дори в абсурдната идея - например ако водоснабдяването не работи както трябва - че то старателно прави така нарочно."