Броеницата

„Създадох тази книга така, както е, защото не знам как иначе да подходим, ако наистина търсим своите собствени стойностни отговори за онези неща, които имат смисъл. Изпитах словесно саморазрушение и се самонараних по доста болезнен начин, но с искреност и простота – такова трябва да бъде според мен всяко изповедално самоизкормиране.

И един ден ще си тръгна с убеждението, че ако отделяме повече внимание и влагаме повече жизнена енергия в нашите равносметки за живота, то реалната история на човечеството би изглеждала съвсем различно. А не толкова разкъсана. За съжаление – не само в буквален смисъл.

Защо „Броеницата”? Каква причина има да питате? Нима животът ни не представлява низ от все по-малки златни кехлибарени зърна от хора, събития и прозрения в далечината на времето?

А заглавието „На попрището жизнено далеч отвъд средата” какво означава? Обяснил съм го в края на книгата. Пиша следното:
„В уважение към гения на Данте произтича играта с думите. „На попрището жизнено в средата намерих се в лес тъмен по зла чест; правий път сбъркал бях в мрачината.” Гениалните личности обикновено живеят сравнително кратко време, но до тях често са спътници като Вергилий. Ние пък – обикновените смъртни – щастливо или проклето живеем много по-дълго време, ала най-често сами сме си партньори из този “тъмен лес”. Господ продължава да бъде милостив и предоставя възможността както на гениите, така и на нас останалите поне да опитваме да разберем дали вървим по правилния път или сме затънали „в мрачината”. Опитвам се аз…

А колко точно разбираме – само Бог знае.”

Да - Бог знае. Ние обаче – не винаги. Но никой няма право да ни пречи да проучваме околността си дори когато е мрак."
Васил Пекунов