Годината на върколака (ново издание)

"Поетичната, мрачна и завладяваща атмосфера на „Годината на върколака“ от Стивън Кинг ще ви държи в напрежение до самия край.

Изумителните илюстрации на Бърни Райтсън превръщат разказа в истински визуален празник, а почитателите на Кинг ще открият нови детайли от огромния литературен свят, който той е създал.

Зимата пак е обгърнала Таркърс Милс, но тази година с нея идва и Звярът.

Таркърс Милс – забравено кътче от света, напомнящо за места като Сейлъмс Лот, Касъл Рок и Дери. Всеки път когато луната е пълна, нечовешкият вой пронизва тишината на нощта и всички знаят какво следва – смърт. Смъртта се скита по опустелите улици безмилостно; страхът прониква дълбоко в душите на местните жители. Властите са безсилни пред жестоките убийства и само едно малко момче подозира ужасяващата истина...

Планирана първоначално като лимитирано издание за колекционери, „Годината на върколака“ бързо става хит сред феновете на автора и скоро трябва да бъде пусната масово за продажба, за да удовлетвори гладните читатели. Литературният успех бива пренесен и във филмова версия под заглавие „Сребърният куршум“, режисиран от младия Даниел Атиас, известен впоследствие със сериали като „Изгубени“, „Семейство Сопрано“ и др.

Откъс

Високо над земята свети пълната луна; долу в Таркърс Милс обаче януарската снежна буря покрива градчето с дебела покривка сняг. Студеният вятър бушува по главната улица; оранжевите снегорини вече са напуснали полесражението.

Стрелочникът Арни Уестръм се оказал затворен в малкия си пост близо до града - четиринайсет километра навътре. Пътищата му били блокирани от снега нa железопътната линия; затова Арни седял вътре приготвяйки пасианс с стари карти. Изведнъж чува пронизителния вой на ветровете навън. Повдига глава наляво-дясно внимателно слушайки звука... Но след миг се връща към играта си — няма защо да се тревожи; просто е силният вятър…

Но това не беше просто звук отвън… Нито случайното драскане или тихото мяучене искало помощ.

Арни ставал от столчето си – висок мъж с кокалести ръце носеща топла жилетка над униформата си за работник-железничар; цигара "Кемъл" излизала между устните му докато лицето му било осветлено нежно от керосиновата лампа стенна насред помещението.

Драскането продължаваше... "Нечие куче", помислил той - "изгубило се е вероятно". Неочаквано го сполетяло колебание: би било жестоко да остави животното навън (макар че тук не било много топло), ала един непознат страх го задушавал все повече през последните дни... Чувствало ли сякаш зловеща сила плъзвала крадливо около тях? Страхливец онзи момент станал жител — наследил уелска кръв."