Дневникът на един селски свещеник

Същата изолация, същото мълчание. И този път - никаква възможност да преодолея бариерата или да я заобиколя. Всъщност, няма и бариера. Нищо. Господи! Вдишвам нощта и тя навлиза в мен през някаква непозната, неописуема душевна празнота. Аз самият съм част от нощта. (Жорж Бернанос)

Романът печели на автора си Голямата награда на Френската академия и надминава успеха на "Под слънцето на Сатаната" - произведението, което десетилетие по-рано е предизвикало разговори за Бернанос като "френския Достоевски". До ден днешен критиците разискват дали "Дневникът на един селски свещеник" - тази "изповед от бездната" - не е последният значим християнски роман в модерната литература. Във всеки случай става въпрос за книга с провокационен характер, която избягва всякакви традиционни класификации или жанрови определения.