Български хроники, том 3 (ново издание)

Това издание представлява финалната версия на „Български хроники“.

КРАТКО ВЪВЕДЕНИЕ
НАУЧЕН ТРАКТ ИЛИ ПОЕМА

От този момент нататък, скъпи читателю, трябва да бъдем внимателни – навлизаме в рискова територия.

Древната ни история е обгърната в мъглата на легендите – можеш да ги измисляш отново или да им добавяш нови детайли;

нашите възрожденци са осеяни с ореоли – можеш да ги величаеш с ентусиазъм или да се опитваш да ги критикуваш дребнаво;

оттук насетне няма митове и ореоли, фигурите са почти реални, нали? – само на крачка от нас, минал е едва един век…

Моето смело начинание – самостоятелно написване на цялата българска история – стана много по-опасно,

защото ако древните и възрожденските събития са били преразказвани и изменяни според интересите на управляващата власт –

какво можем да кажем за нашата история след освобождението от турското владичество?

Тази част от историята е била манипулирана още по-грубо, тъй като предшествала времето през втората половина на ХХ век в България, когато доминираше една партия

и както всяка тоталитарна формация тя представяше не само настоящето си, но и предходния период като своя собствена история:

историята на Българската комунистическа партия се идентифицираше с историческия разказ за България.

***

След робството ние излезнахме сякаш възкръснали - жадуващи свобода и изпълнени с надежда и оптимизъм; силни и сплотени около общ национален идеал.

Духовната трагедия дойде по-късно. Националните катастрофи разбиха страната не само икономически; те разрушиха духа на народа: загубена бе вярност към неговото възраждане; убита бе увереността във собствените му сили; рухнаха мечтите му; залезе оптимизмът и стремежът към щастие потънa в мрак; радостта избледняла до невъзможност за усмивки — народът стана потиснат, жесток и склонен към братоубийства, пълен със скептицизъм και инертност ; безразличен спрямо собствената си съдба — народ болен , изглеждащ като попаднал в кома , впуснат в продължителен летаргичен сън , от който вече повече от сто години не може да се пробуди .

С. Ц.