И небето се отвори

„Животът е един и същ, без нищо да се повтаря“, споделя баба Алтъна Седларска. Тя не само разказва историята на Ябанджийския род, но добавя в своя личен опит, че човек представлява семе, което успява да се прокрадне между камъните по пътеката. Това семе може да премине през много трудности и с упорство да си пробие път нагоре, за да даде добър плод, тъй като Небето му предоставя възможност. Животът на такива личности никога не изчезва напълно; той остава в градините им, в домовете им - дори когато те са разрушени и отново построени. Спомените могат да бъдат запазени дори чрез една весела песен "...трънко, къпинко, черешова дръжко...", която някой винаги изпявал с такава тъга, че карал всички около него внимателно да слушат. Човекът не просто пеел песен; той предавал как се връща при душата си - тази която му е дала име. Уверено върви към дома й и вярва независимо дали Оня свят съществува или не.

Историята започва в диво зелена пролетна утрин, когато Ябанджиката застава пред бащината си къща с нов капел и друго име. Продължава от тук до отвъд живота: хора от един род заминават и след време се завръщат у дома; земята оживява и животът сменя своето течение; Струма понякога тече зелена или тъмносива."