Корените на човека са в небето

Все още съм под влиянието на творбите на Рубенс, Рембранд и особено Брьогел, чиито оригинали наблюдавах в художествената галерия. Имам странното усещане, че някои живописни сцени от улиците на Брюксел ми напомнят за стила на Брьогел. Великият художник с ирония и сарказъм изобразява човешкия лабиринт. Той комбинира много ясни детайли с неочаквани и абсурдни образи, които променят контекста на иначе простия сюжет. В това отношение Брьогел ми е от помощ. Забелязвам как зад сухите черни клони на едно зимно дърво се появява червеното слънце – макар неговото да е от XVI век. Това все пак е същото слънце, което осветяваше косовските хълмове или което беше преминало над софийската аерогара преди да поеме към Брюксел. Слънцето в картината датира от 1566 г., но е свидетелствало за битката при Косово поле през 1389 г. (Георги Гроздев)