Призрако, стой! Стихове (твърда корица)

Стихотворенията на Александър Стоянов (1970–2008), написани в заведения и болници през 90-те години, вероятно представляват същността на поезията от ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив изглежда, че такъв тип литература липсва или е толкова скрита, че преминават години преди да се прояви.

Тези стихове не са записвани на пишеща машина или компютър; вместо това те са написани върху всевъзможни листчета, салфетки и случайни парченца хартия, които поетът попада на почти спонтанно – както самите текстове възникват. Рецитирали са се само пред приятели и не са били подготвяни за публикуване; далеч стоят от амбицията да бъдат издадени в книга. Те олицетворяват един моментен аспект на поезията, свързан с миговете – мимолетните моменти, които макар и краткотрайни успяват да бъдат запечатани.

Сега тези произведения излизат в сборник – първата им публикация 15 години след смъртта на Сашо и 30 години след тяхното създаване. Това става благодарение на усилията на семейството му да ги запази и помощта на негови приятели и колеги от университета, особено журналиста Спас Кузов, който ги организира в папка.

Тази папка (или файл) не може нито да възстанови реда на написаното от Сашо, нито да отдели успешните творби от останалите. Въпреки това при четене човек усеща автентичния глас на поета – неговата драма, езикът му, раната му; чувството за отчаяние и присмеха му; печата със страха и надеждата; пробиването през трудностите до вярването; спасението чрез сарказъм; любовта до отказа й; самотата до връзките с другите...