Мисис Далауей

Аделайн Вирджиния Стивън е родена на 25 януари 1882 година в Лондон, в семейството на известния литературен критик сър Лесли Стивън и Джулия Принсъп. Тя е третото дете от тяхната фамилия. Вирджиния расте в изключително вдъхновяваща среда – домът им функционира като литературен и художествен салон, привличащ аристократичната част на Лондон. Там се обсъждали теми свързани с импресионизма и психологическите теории на американския учен Уилиям Джеймс; често били четени откъси от произведенията на Зигмунд Фройд и Карл Юнг. Сред редовните гости били писатели като Дейвид Лорънс, Хенри Джеймс и Джордж Елиът.

Идилията обаче приключва когато Вирджиния навършва 13 години – майка й умира внезапно от пневмония, което вероятно води до първия нервен срив за младата авторка. След смъртта й по-голямата сестра Стела поема грижите за дома, но скоро след това умира и тя. Баща им умира от рак през февруари 1904 година, а останалите деца освободено приемат случилото се - единственият изключение остава Вирджиния, която не успява да почувства свобода дори след загубата му. До края на живота си тя продължава да води вътрешни конфликти относно отношенията с него.

След смъртта на бащата семейството продава къщата си в скъпия квартал "Кенсингтън" и преминава в бедния район "Блумсбъри", който впоследствие става популярен благодарение на интелектуалците около Вирджиния. Новият дом символизира ново начало за нейнето творчество; през 1905 година започва редовна работа за "Литературното приложение" към вестник "Таймс". Смъртта все пак продължава да я преследва – брат й Тоби умира едва на 26 години от тиф, причинявайки нов удар върху психичното здраве на Улф.

По време на обучението си във „Лондонският колеж“ тя среща важни фигури като Литън Стрейчи и Клайв Бел, които формират кръга „Блумсбъри“. Това е влиятелна група творци оспорвали викторианските норми за поведение. През 1912 година Вирджиния сключва брак с Ленард Улф — член именно от този кръг; техният брак представлявал взаимоуважителен интелектуален съюз, тъй като писателката никога не преодоляла травмите от детството си свързани със сексуално насилие.

През 1915 г., публикувала романa “Далечно плаване”, резултат както от нейния личен опит така и отражение между две различни епохи: викторианската традиция и модерността.
Възприемала текстовете си много критично , преработвала ги многократно преди да бъде удовлетворена . Ленард осигурявал идеални условия за работата ù.

Един от най-забележителните романи „Госпожа Далауей” вижда светлината през 1925 г., проследяваща един ден животът измислен героинята - светска дама след Първата световна война . И макар че има щастлив брак , мисълта за родителите непреклонно терзае Улф . През 1927 г., романът „Към фара“ представял образите черпещи вд inspiration именноот нейните родители .
Неведнъж успешният опит обаче оставля разочарование относно постоянните спомени покрай починалия баща.
Последвалите два романа „Вълните“ (1931) i “Годините” (1937) допринасят значително към нейното признание сред читателската аудитория .