Бердяев - пленник на свободата

Бердяев е най-известният руски философ, чийто трудове служат като мост между Изтока и Запада, християнството и нехристиянството, различните народи, както и между философските и теологичните учения. Той е уважаван като един от водещите мислители и пророци на ХХ век, в еднаква степен с Ницше, Хегел или дори Аристотел. Произведенията му – книги, статии и лекции – са преведени на над 20 езика. Идеите му оказват значително влияние върху европейската критическа културфилософия, френския екзистенциализъм и персонализъм, а също така формулират социално-философските концепции на "новите леви" движения във Франция през 60-те и 70-те години.

Николай Александрович Бердяев (1874—1948) е религиозен философ и социолог от Русия, видна фигура в областта на руския екзистенциализъм и персонализъм. Той е талантлив публицист с утвърдена научна репутация и активен обществен деятел. Дълбокият му интелект го поставя в централната роля на руския духовен Ренесанс. Основната тема в неговите произведения се върти около две свързани проблематики – свободата и творчеството; именно тези идеи формират основата за неговата метафизика, етика, историософия и антропология при разработването на концепцията за „ново религиозно съзнание“. Сред своите колеги религиозни философи той е сред първите говорили за антроподицеята - обосновката на човешкото битие в контекста на религията.